автор: ringo

Гръмна вчера в махалата, ама че забавен слух.
Каза ми го баба Злата, със ушите си го чух.
Че съседът чичо Божко е загазил до уши,
а горката леля Тошка няма кой да утеши...

Завчера, по късна доба, се прибрал пиян-залян.
Легнал си, но пък от джоба се подал парцал пембян.
Блещи му се леля Тошка, слага двойни очила:
"Колко проста съм кокошка, що ли е това сега?"

Влиза внучката й Сашка и се смее до сълзи:
"Абе, бабо, туй са прашки! Дядо ли те поднови?
Що седиш и им се звериш? С цвете цъфнало отпред!
Бягай бързо да ги мериш! Страшни!...Секси-силует!..."

Възмути се леля Тошка и помая се за миг,
но дойде й твърде множко и нощта разцепи с вик:
"Ставай, верни ми другарю!...Мърдай бързо бе, пиргиш!...
Ставай, бързо отговаряй, че дървото - я го виж!

Чии сега са тези гащи?...На кого са бе, мискин?...
На мръсници ли си плащаш?...Думай бързо, сукин син!..."
Чичо Божко с поглед мътен само вдига рамене.
Не проблясва спомен смътен - как и той да разбере?...

"Слушай, гълъбице! Тошке! Нямам никаква вина!
Утре пък нали е Прошки и за теб помислих, нА!
Купих ти от магазина за подарък хубав шал...
Но през кръчмата наминах...сигур там съм го посял?

Малко се почерпих с наш`те и заплеснахме се там...
А пък чии са тези гащи, бога ми - съвсем не знам!"
"Гледай да си спомниш всичко, не е то кошмарен сън!
Виж го - похотливец чичко!...Но ще спиш нощес навън!...

Марш сега оттук на двора! И парцала си вземи!
На магарето в обора на ушите го сложи!
Може да е утре Прошки и целува се ръка,
но да ме не викат Тошка, ако пусна те така!

Хайде - остави парцала... но защо е с цвят пембен?!
Божичко, да бях умряла! Синя кръв тече във мен!...
Убедена демократка - ти ли ще ме срАмиш днес?!..
Имам леля депутатка!... Също имам своя чест!!!"