автор: Caniko

Посвещавам на Рая Вид

Живял е дядо на име Такахама в малка къща зад храма Созанжи. Бил много приветлив и дружелюбен човек и обикновено съседите му го харесвали, макар че повечето от тях го смятали за малко луд. Неговата лудост се изразявала в това, че никога не се е женил и не е търсел компанията на някоя жена.
Един летен ден се разболял толкова тежко, че изпратил да извикат доведената му сестра и нейния син. И двамата дошли. Единственото нещо, което донесли, било малко комфорт в последните му дни.
Такахама легнал да поспи. Тогава голяма бяла пеперуда долетяла през вратата и кацнала на възглавницата му. Племенникът му се опитал да я прогони с ветрилото си, но тя три пъти се завръщала, като че ли не желаела да изостави болния. Накрая я подгонил в градината, през портата, и в гробищата тя започнала да кръжи над гроба на една жена, след което мистериозно изчезнала. Като разгледал гроба, момчето прочело името Акико и кратък разказ как момичето е починало, когато е било само на 18 години. Това се случило преди 50 години. Гробът бил покрит с мъх и заобиколен от много цветя, които скоро са били полети с вода.
Когато момъкът се върнал в къщата на вуйчо си, той видял че Такахама е излязъл. Отишъл при майка си и й разказал какво е видял.
Акико? – казала майка му. Когато вуйчо ти беше млад, той беше сгоден за Акико. Тя умря от туберкулоза малко преди сватбения им ден. Когато Акико напусна този свят, вуйчо ти се закле никога да не се жени и да живее близко до гроба й и да се грижи за него. През целия си живот той остана верен на своята годеница и пазеше дълбоко в сърцето си скъпия спомен за тяхната любов. И лете и зиме той всеки ден посещаваше последният й земен дом и се молеше за нейното щастие в отвъдния свят. И сега, когато Такахама ще умре, тя идва за него. Тази бяла пеперуда е нейната нежна и любеща душа.

Цанка Шишкова 2002 г.