автор: ch

Моят свят обитава две вятърни мелници,
две брези с попречупени клонки от време,
две сърца, лудо влюбени в своите делници,
две очи на дете - в своя смях просълзени.

В моят свят скитат няколко влюбени облака,
две три бури с поръбени ъгли от нежност,
две души, като в сън - позакърпили болката
и забравени стихове, пожълтели от ревност.

Моят свят често крие във себе си мислите,
за които дори твоят свят не разбира
и във късната есен, запленена от листите,
в твойте нежни очи - моят свят не умира.

Моят свят всеки ден се сбогува със птиците,
всеки ден във ума му умират герои,
но красивата нощ - още гледа в зениците
и стопява се в миг... щом във тях... не е твоя...