автор: alida

Първата усмивка на слънцето, разтопи снега във мен.
Лицето ми доби естествения си цвят,
по скулите.

Матренички ли – не! Пораснала съм.
Но още си пазя момини сълзи,
в очите.

Понякога ги посипвам върху листа, който прилича на теб.
И мога да пиша,
отгоре ти...

Защо се засрами? За да ми покажеш как женски цвят
може да отива
и на мъж...?