Ако във рима се опитам
болката си да излея,
дали ще ми олекне
света щом натоваря с нея?
Ако във песен я изпея
и като разказ я разкажа,
като есе я преосмисля...
Каква е ползата накрая?
Кому е нужно тази чужда горест -
да прави място - върху своята да трупа?
Дали ще я превърне в ценност
или ще го затрупа тежестта на купа?
Е, аз поне ще я надзърна,
от по- високо, върху лист хартия.
И не дърветата, а цялата гора видяла,
илюзиите свои ще разкрия.