автор: amodar

Да напиша писмо е толкова лесно -
тъй дълго жадувано, търсено, чакано,
дума по дума съшивам криле,
стигат ми вече - сто години летяни.

Да напиша писмо е толкова лесно,
по заличена пътека, обрасла, не газена,
стъпвам на пръсти - като дете,
тръни и храсти разцъфват поканени.

Да напиша писмо е толкова лесно,
с мастилени пръсти утолявам душата си
и тъкмо да стигна отново при теб,
поемам на север, като сияние.

Да напиша писмо е толкова лесно,
да се върна в живота ти - млада, боса, прежалена,
да посеем болка – не, не искам – защо,
облечена в рими тъй леко се нося.