автор: viadolorosa

Най-първо гората изсъхва отвътре
Реката във камък студен се превръща
Небето безплодно пространство оставя
Земята в пустиня без край се обръща.

И като попивателна хартия, жадно
всяка капчица влага изпива
всяка тревичка безмилостно, хладно
до корен, до прах стъпква, убива.

Минах през моста от пясък преди
В думите смисъл да вложа
Умира животът в нозете ми,
в забрава превръща се споменът.

Изчезват моите стъпки тревожни
И вятър лудешки край мене напира
Върти се, беснее, цял ме пробожда
гърдите, дъха ми жестоко раздира.

Мрежи на паяци дните отминали
нежно, невидимо, тихо обгръщат.
В тайни незрими, огледални образи
вътре в душата ми те се превръщат.

С пречупени копия рухват надеждите
деня със длан да хвана, да сшия,
В епохата мрачна платното да скърпя,
вратата спасителна сам да открия.

Пред себе си гледам,
с очите си виждам
света и думите станали прах.
Опустошила е бурята пясъчна първо
душата ми.
Това разбрах!


Mohan Rana
превод от английски: Галина Данкова (Галия Розенщайн)

A Patch

The forest first dried inside me
The river turned into stone
The sky became barren
The earth fallow
Desert spread
soaking up every drop like blotting paper
Every shape tumbled onto its roots
I had crossed a sand bridge there
before putting it into words
A green shoot dried under my feet
A memory – just touched – became sand
My footprints disappeared
Crazed hot air whirled about
unravelling breath from my lungs

Past days are saved in spider webs
in the outer mirrors of the inner world
Hopes lie around with broken spades
Sew a patch
on the torn fringes of the day
so that a door may open
This century has lost its way
in the dark lane of time

With eyes open I see
this world, all around
words turn into dust
First inside me
the sand storm has struck

Translation from Hindi : Lucy Lupo Rosenstein