автор: magiq02

Мракът нежно прегръща земята.
С кротка ласка обгръща
студените хълмове,
после бавно се спуска в дъбравите.
Нецелунал върхарите още,
те го пускат да слезе във ниското...
Той се гали в тревите - покрива ги,
и с пръстта някак бавно се слива,
а скалите копнеещ преспива...
Много тихо завива водите,
много ласкаво гали...очите,
но оставя да светят брезите...

Мил любовник...
Сивеещо-черен...
Белота ...
И брези...
И е верен...