автор: ipsidixit

Тъмнина -
обръща се
и с две ръце очи отваря.
Гледа - няма я дъгата -
зла палитра от мечти;
няма и вода -
само нощен дъжд
от злини,
злини,
злини;
бледата луна
стене изтощено
в мътно затъмнение -
облаци, мъгли -
нощ от векове.

Кой ли ще се спре
да се поогледа -
свещ в ръка - душица бледа
да потърси - да намери
през океан от лицемерие?

Няма и вода -
устни лепнат; няма сълзи -
жадната душа ще търси;
ситата ще спомня
нощен дъжд - лъжа огромна
от злини,
злини,
злини...

Викат им съдба -
дъжд от тъмнина -
мразовит океан;
по средата - блян -
пламенна душа
чака топлина.