автор: bundyo

в памет на Деби

Когато достигнеш краят на пътя
и пред теб е само пустота,
когато сенките безплътни
добият форми и лица,
когато всяка нощ безвремие
превръща се във грешен ход,
когато във забързано съвремие
потъне краткият живот.

Тогава скрита зад завесата
ще те очаква глътка синева,
тогава епилогът на пиесата
започва следваща глава,
тогава сенките се скриват
и силите те изоставят,
тогава мислите заспиват,
но спомените ни остават.

21.02.2012 г. 01:44 часа.