автор: barona_36

... не се влюбвай във мен, аз съм мост зареден с експлозиви...

Не се влюбвай във мен, измисли най-ужасния повод,
че съм по-безсърдечен, дори от Касчея безсмъртни,
че в душата ми никога няма да спретнат огньове
нито веда, ни елф, ни изгубен из тъмното пътник.

Не се влюбвай във мен, измисли си мечта или остров,
там където заблуди и страсти са още зелени.
И канарче вземи, да притопли с гласчето си остро
всички сякаш презмръзнали твои горчиви вселени.

Или пък, щом заспя, отрежи ми косите среднощем,
та властта ми над теб като ябълков цвят да окапе.
Нарочи си за мъж, някой който разбира от кошери,
да ти носи, унесен, бурканчета с мед в свойта шапка.

Подсладен или не, ще се ширне животът ти - чудо!
Две невръстни деца и градинка с лалета ще стигнат
да не мислиш за мен, а да мислиш за мен, си е лудост,
в паметта твърде лесно пропукват се дига след дига.

След години все пак, щом съзреш в дрипав столичен вестник,
че критиците жалят и готвят за мен панахида,
вместо псалми на глас, рецититай наум мойте песни,
докато, опростена, душата ми грешна накрая си иде...