автор: traveling_musician

Една жена със черни ръкавици
преплува нощната река
от думите на зли езици
и стигна Бялата стена.
От мрамор беше тя - стена.
И нямаше ни нота, нито звук,
ни знак за връщане назад.
Безумие от камък и от студ.
Изхлузените черни ръкавици
попаднаха в емулсия от мириси
на сетен миг, на непредписан лек,
на дим от незатихващ послеслов
за път, за реквием и за човек...
Гнездо си свиха в тях колибри.
Куче пъхна кокал. Котка - риба.
И всичко беше просто и красиво.
Жената се пренасяше щастлива
към следващия епизод от вечността
като трева, ухаеща на опиум...

And I will always love You.