Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 902
ХуЛитери: 0
Всичко: 902

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРеминисценция към Клара
раздел: Есета, пътеписи
автор: Methodius

Клара и Брамс ги е свързвало дългогодишно приятелство, не само емоционално-лична и професионално-творческа несекваща кореспонденция- досами смъртта и.
Още докато Роберт Шуман е бил жив, семейство Шуман са приемали по-младия и винаги мрачен и намръщен Брамс като близък съратник, съветник, другар, довереник и пр. След смъртта на Роберт (умира в лудницата) Брамс и Клара се сближават още повече- до интимност (разбира се, не сексуална; Клара е обичала своя съпруг, вярна му до края на живота си). Творчеството на Брамс, страстно и задушевно, следващо заветите на Бетовен, но претворени в интимен план, изключително е допадало на виртуозната пианистка, конкурентка на Лист (изпълнителски). Сигурно сте слушали нещичко от Унгарските танци на Брамс... Нему са чужди Вагнеровата парадност и Листовата помпозност. Брамс е дълбок. В кръга около Брамс и Клара (отчасти- и Роберт Шуман; въобще: Шуман се откроява сред композиторите-романтици) са почитали традициите и са се придържали малко или много към утвърдените схеми. Лист и Вагнер са драматизирали, натурализирали дори (пресъздавайки вой на вятър, морски бури и т.н.) музиката до степен, щото да предвещаят филмовата музика. Романтичния патос Брамс и Шуман пресъздават като задушевност и сантимент, без агресия и поза, но с детски блян, страстен копнеж, дълбочина и искреност на чувствата.

Паметта ми е къса и неуслужлива; непосилно ми е да изчерпя собственото си питане- с оглед на обхватността му... Подборка от преписката на Клара Шуман (Вик по баща).- Клара Шуман- "Животът на един творец" (визира се Роберт Шуман; съставителят представя Клара за автор), изд."Музика", София, 1983; на основата на тритомника "Clara Schumann- Ein Kunsterleben (Nach Tagebuchern und Briefen)" von Berthold Lissmann, Leipzig, Druck und Verlag von Breitkopf&Hartel, 1920. (Немски не владея.)

Ето думите на Брамс, когато разбрал, че дните на Клара са преброени: "Мисълта, че можем да я загубим, вече не ни плаши- дори и мен, самотника, който има толкова малко на този свят. И ако тя си е отишла от нас, няма ли лицата ни да грейват от радост, когато си спомним за нея? За прекрасната жена, на която можахме да се радваме в продължение на един дълъг живот- да я обикваме и да и се възхищаваме все повече. Само така скърбим за нея."

Клара и Роберт са създали 8 деца; тя надживява четири от тях (освен Лудвиг, който заболява душевно и умира през 1899-та, Елиза, която умира през 1928-ма, Мария, починала през 1929-та, и Евгения, починала през 1938-ма) и съпруга си, гениалния Роберт Шуман. Самата Клара завършва житейския си път на 20.05.1896-та, на 77 години (родена е на 13.09.1819-та).

Любовта между Клара и Роберт е образец за романтична любов- предана и интригуваща.- 7 години влюбените са били принудително разделени един-друг от бащата на Клара (дори под заплаха с разстрел)- именития (за времето си) музикален педагог и педант Фридрих Вик. Вик не е одобрявал романтичността на Роберт, въпреки че е бил учител и настойник на същия този Роберт- в юношеството му- и го е ценял като талант. След съдебен процес (Фридрих Вик обвинява Шуман в пиянство и налудност) Клара и Роберт се венчават (или непосредствено преди, не помня), съдът ги благославя (спечелват делото). Но Вик лишава дъщеря си от наследство и скъсва отношенията си с нея; много по-късно, след години, ледът между Вик и семейство Шуман се стопява (благодарение на неуморните доброжелателски постъпления на Роберт)... Самият Лист е свидетелствал в подкрепа на Шуман!

Брамс безрезервно и дълбоко-страстно е обичал Клара; но, от друга страна, е почитал нейната отдаденост (и посмъртна) на Шуман и децата. За разлика от вдетинения и лабилен Роберт, комуто, бидейки силна- властна и дисциплинирана- натура, Клара цял живот е служила за житейска опора (за да е благоразположен Шуман да твори), Брамс е стабилен и улегнал, земен тип мъж, оказвал е финансова подкрепа на пианистката, а нерядко е подавал и мъжката си десница- в чисто битов план. Клара Шуман, наред с Жана Д'Арк и др., е една от великите жени в европейската история: с голямото си сърце и поразителна сила на характера, с посветеността си на висшето творчество, с могъщия си интелект, с женствеността и красотата си; ненадмината пианистка, тя същевременно е и безупречна съпруга и майка. Любопитен, но неслучаен, факт е, че образът на Клара Шуман бе втъкан в банкнотите от 20 (или 50, не помня точно) германски марки.


Публикувано от hixxtam на 17.10.2004 @ 17:24:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   Methodius

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
318 четения | оценка няма

показвания 10801
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Реминисценция към Клара" | Вход | 2 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Реминисценция към Клара
от ANG на 17.10.2004 @ 19:25:13
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
а какво ще кажеш за страстните любови на Вагнер-а


Re: Реминисценция към Клара
от Methodius (method_of_will@yahoo.com) на 17.10.2004 @ 23:00:29
(Профил | Изпрати бележка)
Не е сторил друго посредством тях, освен да подлуди фон Бюлоф (виртуозният пианист, френетичен вагнерианец, гастролирал дори в САЩ, първият съпруг на Козима, дъщеря на Лист, омъжила се повторно за с тридесет години по-възрастния от нея Рихард Вагнер). Вагнер е бил влюбен в себе си и е отстоял себе си. Шуман е ревнувал околните, не е успял да се удави в Рейн (в Дюселдорф, през една дъждовна нощ), но се е удавил в 'ла' от първа октава.

]


Re: Реминисценция към Клара
от Hammill на 19.10.2004 @ 15:49:37
(Профил | Изпрати бележка)
Не само въвеждащ, но и хубав текст.

Виждал съм един портрет на Клара Шуман вече възрастна, вероятно след смъртта на съпруга й. На нея тя има едно такова излъчване, което се изкушавам да определя като "бюргерско". Ти имаш ли някакви наблюдения в тази връзка?


Re: Реминисценция към Клара
от Methodius (method_of_will@yahoo.com) на 19.10.2004 @ 21:15:08
(Профил | Изпрати бележка)
Да. Клара е изпитвала неприязън към "артистите на века", а именно Лист и Вагнер. Нейният романтизъм не се шири в епохални мащаби, а е свит до противоречиво единство на сантимент и дисциплина на духа. (Досещаш се кой я наподобява.) Духовният и аристократизъм се родее с този на Менделсон-Бартолди и Хегел (Хегел и Менделсон са били от една компания). Аристократизмът на Шопен напр. е пушкински тип аристократизъм; Шопен някак е непричислим нито към кръга Лист-Вагнер, нито към брамсианския (в който гравитира и Клара). Но Шопен умира рано... Също и Шуман е единак. Шуман е бил като теб: мечтател и борец против еснафството... Не забравяй, че Клара е преживяла много в личен план: деспотично попечителство от страна на властния си баща, педанта Вик, тежък съдебен процес, разрив с баща си, лудостта и смъртта на Роберт, война, загубата на много от децата си и пр. Но всичко това е било закалка, не я е съкрушило... Прословутият немски дух!... Лист и Вагнер не са нито родови аристократи (като Шопен), нито принадлежни към висшите бюргерски кръгове (като Менделсон); нито пък чудаци като Шуман. Те просто са били артистите на времето (следнаполеонова Европа), с тях: също и Берлиоз. (Любопитно: французинът Берлиоз не е владеел пианото, бил е китарист, мислел е като китарист. Особено ми допада петата част на Фантастичната симфония, натурализмът на "камбанните моменти".) Ти спомена някъде за Шубертовите симфонии; не са ми по сърце, предпочитам песните му. А и смятам, че Шуберт е значим музикално тъкмо с песните си: в прехождане към Романтизма. Още творците от Роматичната епоха (XIX век) са постигнали т. нар. "обединена Европа"- по Наполеоновия импулс. Сега обединяват Европа икономически: на основата на нейното културално единство.

Различието между Брамс и Клара- Брамс, макар и неартистичен (в смисъл на неманиерен) и уж придържащ се към Бетовеновата традиция (уж традиционалист), е велик новатор, велик самостоен, дълбок композитор, с принос в хармонията; Клара е била консервативна по духовна нагласа: не е била родена за композитор. Неведнъж Клара е критикувала Брамс (както междупрочем и Шуман) за "белези на вагнерианство". Допоследно не е приемала, че Вагнер е съдба... И Лист изхожда от Бетовен, но не музикално-технически, а улавя демоничното у Бетовен.

]


Re: Реминисценция към Клара
от Hammill на 21.10.2004 @ 15:50:03
(Профил | Изпрати бележка)
Страшен си.

За симфониите на Шуберт не бих се съгласил обаче. Вярно, че на тях им липсва ярката архитектониката на Бетовеновите симфонии, обаче те си притежават собствено очарование, някаква особена плавност и ниситеност на преходите. Освен недовършената и 6-тата, най-много ми харесва първата, има много жива мелодика и някаква още младежка почит към класиците.

А можеш ли да направиш някакъв словесен портрет на Сезар Франк? Интересувал ли си се някога? Аз напоследък започнах да се влюбвам в него.

]


Re: Реминисценция към Клара
от Methodius (method_of_will@yahoo.com) на 21.10.2004 @ 21:01:37
(Профил | Изпрати бележка)
Не забравяй, че осведомеността ми не е разпростряна дори наполовина толкова далеч, колкото твоята. И едва ли с течение на времето ще смогна да те припокрия.

]


Re: Реминисценция към Клара
от Hammill на 21.10.2004 @ 22:54:56
(Профил | Изпрати бележка)
Ти да не се шегуваш? Откъде знаеш? Между другото аз няма да стоя на едно място ;)

На, ако не беше ти, нямаше да обърна внимание на Каспар Давид Фридрих. А вчера отделих време за да го съзерцавам. И съм ти много благодарен.

И също и за Клара и Брамс почти нищо не знаех.

]