автор: heartfelt

Преди години, във ТКЗС-то...
При председателя веднъж пристига
младеж и го запитва: " - Извинете,
ще бъда кратък! Чух, че не достига
във проспериращото Ви стопанство
квалифицираният персонал,
а аз съм безработен. Но във странство
се дипломирах скоро... Бих желал,
ако, разбира се, ме одобрите,
да поработя тук известно време?"
Резонно, председателят попитал:
"- Квалифициран, казваш... Е, добре де,
кажи в какво си вещ, какво умееш?"
"- Умея да говоря със животни!"
"- Я гледай ти! "- започнал да се смее
началникът -" Да не повярваш просто!
Добре! Да видим колко ги разбираш!" -
и го повел към кравите в обора.
"- Ей тази, черната, с голямо виме,
какво я мъчи, та мучи на двора?"
"- Тя каза ми, че всеки ден доите
по двайсет литра първокласно мляко
от нея. После тайно го делите
на две, но в млекопункта стига само
едната половина, а със кмета
разделяте си втората..." "- Я стига!" -
отсякъл председателят - "Телета,
какво ги слушаш?! Тръгвай да те видя
с прасетата дали ще се разбЕреш!"
Отишли във свинарника. "- Онази,
дебелата свиня, на оня нерез
разбра ли ти, момче, какво му каза?"
"- Тя вече месец, както е родила -
така му рече - двадесет прасенца.
Обаче ти и кмета сте решили,
че те са само десет. И в момента
и ти, и кмета имате по пет
охранени прасенца във дома си!"
"- Добре, момче! От утре си нает!" -
отсякъл председателят - "Разбра се,
че ти си новият животновъд!
Усетих аз, че си от друга класа!
Сега да минем ей по оня път
напряко, и през задната тераса
отново в кабинета, и пиши
молба за назначение!" - и тръгват
обратно. Но по пътя си, уви,
минават край кошарите. Замръзва
началникът, дочувайки от там
как черноглава къдрава овчица
с плачевен глас проблява... и със срам,
изписан на лицето, взел да срича:
"-Върви, момче, не слушай... Разбери ме,
случайно стана... Просто ние с кмета
една самотна вечер бяхме пили
по четири ракии без мезета..."