автор: ivalex

Листенце есенно се отрони
и вятъра немирно го поде,
към небето го подгони
на далече да го отнесе.

Листенце почакай за малко
бъди ти, от мен писъмце.
За моята миличка баба
с поздрав от цяло сърце.

Кажи ѝ от днес вече ставам
за школо, с тетрадка в ръка.
Кажи ѝ, че много се радвам
че уча, че пиша, чета.

Оставих у дома хвърчилата,
но имам прекрасни бои.
С тях нарисувах земята,
нали всеки ден се върти.

И зная, къде е далече
родината, близко сърце.
И чувствам се българин вече
макар и под чуждо небе.

Листенце побързай, не спирай
отнеси от мене таз покана.
На баба и дядо предай,
на гости ги чакаме с мама.

2011