автор: Meri

Бягаш през море студено
вървиш по плъзгащ лед
спри дете,
опасно е в тъмнината черна
без диря светла лъч
пред теб.
Спъваш се и отново продължаваш
следваш порив непознат
невидима следа,
къде отиваш в мрака плътен
безумие ли в тебе има
спри дете.
Играеш си с чужди чувства
играеш си с живота свой
без право,
тревога болка непознаваш
шега за теб е любовта
не нещо свято.
В очите ти огън палав
отново блесва
внимавай ще загубиш този път,
не се страхуваш знам
дори пред теб да зейне пропаст,
но не и този път,
спри дете!