Нарисувай ми време, в което животът да скита,
по пътеки от нежност и мостОве от слънчеви мисли,
без да блъска ума си по вярата, в пазвите скрита
и да моли за милост небето и, търсейки Смисъла.
Нарисувай ми време, в което да мога да дишам
от безкрая в очите на малките рошави улици,
без да виждам, че всъщност в тях тихо отиват си дните
под ръка със душите ни, слепи и дрипави блудници.
Нарисувай ми време, без замръзнали в лятото пясъци,
без пустини от смях и без вкус на самотни години
и тогава разбий се в сърцето ми – с нежните крясъци
на парченца любов и на думи от нямото кино.
Нарисувай ми време, в което да има простори,
за да литнем със птиците, скрили омразата в себе си
и да видим как долу, във тъмното двуизмерните хора
вдигат поглед към нас, но не могат да видят крилете си...