Мъка и тъга... - вълците разкъсват грозно болки..
Храни за освирепели мисли глозгат кървави..
Лешояди кълват по миналото и грачат:"АААИИ"...
Умряло увехтели спомени нагарчат кисели...
Припламват въглени изхвърлени в блато пушещи...
Обезумели сълзи бият някъде затворени...
и отравят мрака с вече изоставени надежди...
Удавени мечти в съмнения,като мушици,
в чаша паника се пличкат без посока...Крачки...
Събирам сетни сили... сили... сили... сили... сили...
и хлъзгам се на чаша чай - по мокрите стени...
Гмуркам се в кафето и провиждам нови фигури...
и...вълците изчезват, като измислени пътеки,
но пък лошите - добри са мършата пречистили...