автор: CPAMOTA

да не бе ...
Случайно глава вдигнах
Погледнах, нещо ме повика
И видях теб, на хълма
До дърво самотно, и ти сама

Трудни стъпки бяха, към теб
Няколко, и цвете жълто аз открих
Не погледнах какво е даже
Но за теб с мен го взех
Когато дървото аз достигнах
Погледна ме, и мълчалива беше
А аз до теб приседнах
Не бе нужна дума
Тишината бе достатъчна
Думите бяха малко
Но всичко за нас бяха те
После те прегърнах
И след това те целунах
И след това бях до теб до изгрев
И след това те обичах
И се разделихме
И не бе вината наша
И след това...
Дните отминаваха
Годините, също
С теб се лутахме
В съдбите ни различни
А след това...
Аз не те задържах
А след това...
Ти замина... отвъд
А след това
Аз отново сам съм
А вкуса на оризовите ядки
Сега ме натъжават
Защото.. след това
Те са наш спомен само
Но прекрасен спомен
Мила моя...