автор: shemet

ЗимАх си жипче АХ...туаааално,
и мерник има си отпрет...
Седалките му стаат си на спална
И бръмчи да знайш ку’т самолет!

Маалата седмица ми се изнизва,
глеат, цъкат куту Ситизен
През стъклата го киризват -
Глей гу Анчо къ’ф е супермен!

Джамо дигнах му утгоре
да са види , да личи,
уредбата надух с аморе
и там СофИто да квичи!

Глеат клизматико как ми съска
дуа топло, куту ТЕЦ
отвънка – ветър, студ зимъска,
а я пу потник – УБАВЕЦ!

Накрайо и Айшето тука минА -
уш минавала случайно...
И глеам жипчету куту видя,
ма цуна ей така нехайно...

Па зачурулика ми ф ушето,
чи сака некъф румантизъм -
со жипчето да фанеме джадето
и мен ма фрасна дуализъм...

Дали да прАсна десит литра
бизин у жипчиту сига
или да зема мойта цитра
и да я путкараме с уста...

Е, фанахме напреко пакьо
далеко нейде ут маалата...
далек да ни не види свако,
че имало да пати ми главата.

Из поляната как джитках гордо
Нанай ти път, нанай джаде..
И как си юрках бодро -
одоздоле нещо изтреще!

Е...повеке не ще говОра,
че неам ве’ч душа...
Свършвам с тас история...
Повече у ЖИПО не ....ЯДА!