автор: ivalex

Брези, сълзи и лунен сняг
реди нощта постелки бели.
Пътувам с незнаен впряг,
пътувам в приказни къдели.
Шумът на нежни клонки 
кристални припеви в мъгла.
Заспиват натежали клепки
далеч съм вече от града.

Пътува моя впряг забравен,
пътува в чудни светове.
Далечна обич, смут сподаван
пропъждам, да не ме скове.

Роят се ледени поля
гори, посърнали заспали.
Шепти проплакала луната
и облаци я омотали.

Откъсвам ледни цветове,
ръцете в нежността се сляха,
целувам бледното лице,
и сенките във него спяха.

Сълзи. Очи от мъка пламват
в студа не могат да сълзят.
А ветровете ме прокълват
и нивга няма да простят.

За твойта зимна изневяра
за моя спомен и за онзи впряг.
Сърцето в снежно ме прогаря.
Конете бягат, търсят бряг.