Часът е шест. Луната се разхожда.
Сърпът й жъне многоточия..
Ела Любов на топличко при мене -
студът навън жигосва слепоочия.
Синът ми е през няколко морета.
Как да плувам във такава зима?!
Ела любов при мен - да те завия-
в прегръдка се зачеват пролети.
Палитрата на дните е саката.
С плешива четка Зимата рисува
на Трифон осмирителната риза
и на Амур стрелата мълчалива.
Във шест часа бялото дамгосва,
а не върви да сложа очилата си.
Докато топля с дъх балкона,
на гълъбите роня от душата си.