автор: nikoi

"Не намразвай бездомните кучета
от две-три изпохапани нощи."
Камелия Кондова

Нагоре тръгна моята колиба,
а хората отлитнаха на юг.
Нашийникът отдавна не убива,
защото днес съм там, а утре тук.
И въпреки, че уж не се напускам,
мигрирам, свръхневярна на природата.
В главата ми снегът покорно хруска:
студолюбиво случена порода съм.
Преглътнах като кост: не съм желана.
Започнах да прехранвам сетивата си
по сметища, смърдящи като раните
от гниещо доверие в душата ми.
Доволна съм на всякакви огризки
и не нападам, щом не ме удариш.
Но стръвен спомен, че не ме поиска
под лапите ми всяка вечер пари.
Нагоре тръгна моята колиба.
Синджирът ми - от тебе до звездите
Обхождам тоя свят, а той със "Чиба!"
затръшва добротата и вратите.
Все някой ще ми хвърли милостиво
една коричка обич. Ще излая.
И ще излъжа себе си красиво,
че всички кучета отиват в рая.