автор: traveling_musician

"...тогава намирам към себе си път, когато за тебе се моля."
Пламен Бочев

Ако душа на сълзата не стига,
а окото е много по-плитко,
ако търся земните истини,
а те са от други открити,

ако искам да си призная,
че в огледалото няма гений,
ако от изток изгрее Марс,
а в мен се пробуди преселникът,

тогава по мярка ще ми е небето,
като сако, подарено от брат.
И ще бъда свободен от себе си,
без право на път обратен.

Тогава ще падат от срам завесите
над низ недовършени сцени.
Но, моля се, нека да съм ти утеха,
макар с лед във вените.

Тогава скръбта ще си тръгне сама,
ако ще Марс да е слънцето светещо.
Защото от него ще вземам боя
и пак ще рисувам сърцето ти.