автор: secret_rose

Завесата на страха и раждането на Южното слънце.
Мерсин-Алания
2006


Хубавата ни разходка нацяло бе провалена. Седяхме в къщи в очакване и никой не говореше. Ванесса играеше с някакъв досаден сувенир с топчета на конци и ги блъскаше едно в друго а тъпият звук, произведен от чукването им пробиваше мозъка ми и ми причиняваше болка. Часовете се нижеха досадно бавно. Восъчното съвършенство по лицето на Илькнур, свъсените вежди и спуснати очи над играта на табла на мъжете ни не издаваха възможното развитие на случката горе в планината и аз тънех в догадки. От скука изучавах дълго и съсредоточено интериора, шарките по пъстрия персийски килим, порцелановите сувенири, наредени до малки сребърни рамки с фамилни изражения върху тежкия черен скрин с пиринчени дръжки, кацнал срещу канапето от сиво-виолетово кадифе с кожени възглавнички. Дома бе подреден с вкус, семпъл и удобен. Военните живееха предимно по квартири, наемаха широки комфортни апартаменти и грижливо ги запълваха с мебели и реликви от всяко поредно пребиваване, променяха интериора на няколко години според модата или възможностите и се гордееха с тях. Тъкмо мислех да се преместя в кухнята под предлог да сваря кафе за да разгледам и там когато на вратата се позвъни и един мустакат комисар ни покани да го последваме в каракола за показания. Беше ми неприятно да свидетелствам но лесно ме убедиха с уверения, че свидетелствата ни могат да спомогнат за откриване на изчезналото момиче. След повече от час разпити и бумащина бяхме отведени в полицейско кафене в двора на каракола, където ни очакваше прокурор, ангажиран с бъдещото дело, близък приятел на родителите на Илькнур и на съпруга и. Сбърчих вежди, предусещайки корупция, но в последствие се убедих колко е важно да приема случката в гората за престъпление и да спомогна за дългосрочното задържане на мъжете, нападнали ни там. След месеци, когато пристигнахме за делото в Мерсин, удобно настанени на спускащите се седалки в един симпатичен Skorsky, който ни приземи на военното летище и минути след това се издигна, отнасяйки съпруга на Илькнур в компанията на двама други униформени в направление далече от тук и гледах отдалечаващата се черна птица през пушилката и праха си мислех, че правораздаването и дискретната военна диктатура в тази страна са особен род близнаци или едно лице за борба с тероризма. Понеже е строго забранено жени и цивилни да ползват военни хеликоптери, мен ме сбутаха далече от площадката още щом се приземихме и не успях дори да поздравя русия великан, който така и не видях повече, но през кордона от войничета успях да зърна как съпруга ми отдава чест и поздрав с респект и кимане на глава на заминаващите. По-късно в съда се натъкнахме на дрипава тълпа родственици на избягалата девойка, всички до един подкрепящи твърдението, че са били там и вина за случилото се носим ние и най-вече аз. Останах изумена от невъзможността да разговарям с когото и да било, дори с адвокат, от какъвто нямах представа че се нуждая и да разкажа онова, на което станах свидетел, нито да запитам за съдбата на арестуваните или изгубеното девойче. Изправяха ме на крака в тясна заличка, претъпкана с родата на момичето, задаваха ми бързо въпроси на които не получавах право да отговарям, отворех ли уста ме прекъсваха и след минути ме изблъскваха навън за да повикат съпруга ми. Това се повтори три пъти и ни пуснаха да си вървим.
- И какво? В крайна сметка какво стана?
- Не знам, Меги.
- Разрешиха ли ти да говориш?
- Не. Но обвинените ще се явят на военен съд ако вече не са се явили. Такива дела понякога се прехвърлят в цивилен съд и се случва което днес.
- Те дори не споменаха момичето...
- Не са тук заради момичето а нападението над нас.
- Но едва не ме изкараха виновна за това нападение.
- Спокойно...
- Къде е Илькнур? Защо не е тук!
- Няма и да дойде. Мъжа и замина за Диарбакър, там ще работи вече. Нападението не е било случайно.
- Ееее, не! Не може да бъде! Ако са се целели в него имаха възможност да го убият, както и тебе, но изглеждаше сякаш не искат да им пречим да се разправят с дъщерята. Помниш ли - позор, позор крещяха.

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...