Падат мъртви звезди
и залепват навън по паважа,
а небето боли и заплаква...
Тревите са влажни,
а очите ми черни попиват града,
светлините
от билбордни реклами
и улични лампи...
Колите
профучават и чезнат
в пелерината тъмна на мрака,
аз съм тук, до прозореца...
Бледа сянка съм. Чакам
любовта да се върне
със своята бяла каляска
да навие вълшебна
сребриста латерна
и след това да танцува
със мене най-страстното,
най-горещо танго.
Кумпарсита, наверно...
Падат мъртви звезди
и залепват навън по паважа...