автор: lordly

„Работата отива вече на към обяд, а на лозята ни човек, ни магаре, нито бъклица даже”, пустосва се св. Трифон Зарезански, облизва жадни устни и току търти накъм селището.
Изтопорчва се той на мегдана и що да види, цялото женско население под каските във фризьорския, а адамовия род на опашка за розови слончета, скимтящи сърчица и червени прашки.
„Бре-е-е-е резил, резил и отгоре, всички са се вързали по акъла на онзи чуждоземец Валентин”, осифери се Зарезански и търти да го дири.
Естествено намери го в парфюмерийната да изпробва новата колекция на „Долче и Габана”. Не го удари на кавга, щото не иде за божи светец, ами я отпочна тъй дипломатическата:
- Вальо, наборе, дай да намерим решение, щото тъй кат се остаят днеска лозята незарязани, догодина без вино и булките ще останат недо...., нъл ма разбираш, начи?
Макар че душеше „Габаната” св. Валентин Мераклийски осъзна че разбира от български и току примърка:
- Добре бе друже, вземи си ги сега юнаците и вървете да зарезанствате, ама по-лекичка да я карате, че довечера да могат и да повалентинстват ей!
Сторили значи орално съглашение двамата, та сега да се чудим ний братя, докъм кога да зарязваме, че да устискаме за вечерно валентинстване.