автор: Methodius

На Елина*

Ковач ме заухажва-
месеци, до девет;
и си ме спечели.
Писа ми писмо...
С чука си- в занаята-
беше тъй изкусен!
"С теб, любов далечна,
бих живял аз вечно..."

Бе далеч заминал-
с бузи като рози
и бомбе закичил
с жълтата иглика.

Палещото слънце,
виж, го изгорило
там, без мойта грижа!...
Щях да се погрижа...

Чаках вест- пристигна.
Новини долитат
с чайка-буревестник....
Бил се той оженил.

Радост им желая,
ако и да не чуят...
Но- от Бог награда;
и от Бог отрада!

Ах, не си ли спомняш
как до мен лежеше,
как ми се кълнеше;
и че в мен се врече?

"Обещах женитба
да те прилаская.
Кой ти е свидетел,
че любов играех?"

Нямам аз свидетел,
само Бог Всевишни-
Той ще възмезди за
твоята обида.

Устните и- бледи.
А сърце трепери.
Тя си го обича,
а пък той- неверен.

-----------------------------
(*)- "Blacksmith"- "Elemental"- 85- Loreena McKennitt (преаранжировка на народна песен).