автор: mitko_jordanov

Рила те облива с недостъпност, тишина и съвършенство.
Огромни борове, които те правят нищожен, сколонове теглещи те нагоре. Потоци разсичащи тишината с бурни песни. Милиарден живот от мушици те залива ако се опънеш в тревата. Необятност поглъщаща погледа. Все пак някаква едва доловима скритост, тайнственост, Рила. От далече само остри върхари, никакъв знак за живот, а от долу жужи и бръмчи, шуми и клокочи, свят необятен когато потънеш в него. Космическа система за синтез и разпад.
В далечината си враг, но навлезеш ли вътре приема те гост, с всяка крачка в недрата- по нещо отдава, отключва своя тайнствен живот, но за себе си запазва семена за още живот. Вдъхва ти нещо от себе си и от тебе нещо оставя. Рила е храм. Отпуска душата, вдига пулса, освобождава сетивата. Излизаш пречистен и новороден.
12.08.2011г.