Усмихна ми се утрото красиво.
Намига ми със весели клепачи.
Но, виното е в чашите горчиво,
а на мен от мъка ми се плаче.
Тръгна си и диря не остави.
Навярно с друг ме е сменила?
Клетвата ни тя забрави...
Какво направи с мен- ти мила?
Сега облягаш се на друго рамо
и търсиш своя интерес- изглежда.
В мен болката остана само...
и разпиляната надежда.