автор: galiakara

/новела - 2 част/

В тази нощ Урания беше заченала второто си дете. Явно защитните сили на организма й бяха намалели, защото получаваше непрекъснато световъртеж. Често й причерняваше пред очите. Страхуваше се да сподели с мъжа си. Но една вечер, като реши да стане да измие чиниите, изгуби съзнание. Събуди се върху дивана. Ставро я гледаше:
- Какво ти има, бе жена? Уплаши ме.
- Нищо. И друг път ми се е случвало. Ще ми мине.
- Защо не си ми казала? Лекари ли няма? Държиш се като някаква селянка!- не закъсня да я обиди той. Утре да оставиш детето при мама и да отидеш на лекар. Аз не мога да те придружа, че имам спешна работа. Разбрахме ли се?
Урания кимна с глава. После си помисли, че е подходящ момент да му каже за съмненията си, че е бременна. Не беше посмяла досега. Не знаеше как ще реагира.
- Ставро, този месец ми закъсня... Може би съм бременна...
- Какво?!- избухна той. Да не си луда, ма жено! Още едното не сме отгледали, за друго мислиш! Крава такава! Щото не работиш, не знаеш как се изкарват парите! - скочи от стола, хвърли го към стената. Взе си набързо якето и излезе.
Урания се разплака. Че тя сама ли си беше направила бебето? Колко пъти му казваше да слагат презерватив, а той отсичаше:`Способен съм да те пазя!` Веднъж го попита дали да не помоли гинеколога си да й изпише противозачатъчни. И тогава реагира остро. `Тежък характер!- мислеше си младата жена. Ни се води, ни се кара! За всичко аз съм му виновна...`
Нямаше с кого да сподели. Родителите й живееха в далечен район, а и той й беше забранил да ходи до тях. Когато се зажениха, те категорично бяха против брака им. Искаха дъщеря им да си завърши гимназията, а и ако може- да продължи. На сватбата ги поканиха от `кумова срама`, за пред хората. После се видяха още веднъж- на кръщенката на Кирияко.Оттогава не бяха се срещали. Отвреме навреме майка й се обаждаше, питаше я как са. Отговорът и винаги беше един и същ:`Добре сме, мамо, не се тревожи за нас.` Понякога я молеше да излезе с детето до центъра, да види внучето си. Тогава Урания, със сълзи на очи, тихо й отказваше: `Мамо, нали знаеш отношението на Ставро към вас. Не искам да му създавам допълнителни главоболия. Напоследък имат затруднения и в работата...Хайде, пак ще се чуем...поздрави татко`- приключваше набързо разговора, защото не й беше приятно да измисля все нови и нови лъжи. Чувстваше неудобство да сподели с майка си за Ставро. Нали те не й даваха толкова млада да се омъжва. Не ги послуша. Сега да си тегли теглото. Сама... Тази самота я смазваше. Никой не идваше в дома им освен свекърът и свекървата, понякога и сестра му. С тях не можеше да разговаря за това, което я `ядеше` отвътре...Все се надяваше, че той ще улегне, ще се успокои...
Научи се да готви любимите му ястия.Винаги с готова трапеза го чакаше вечер. Наливаше му и чашка винце, сядаше до него и му правеше компания. Нямаше апетит. В последния месец вместо да слага килограми, тя отслабна, сенки се появиха под очите й.
Гинекологът й изписа изследвания за пълна кръвна картина. Каза й, че има лека анемия и трябва, но го отдаде и на започналата бременност. Даде й подходящите витамини и съвети за начина на хранене, препоръча й повечко сън, спокойствие и движение на чист въздух- все неща, които й липсваха.
Една петъчна вечер Ставро се върна в добро настроение. Рядко му се случваше това. Урания много му се зарадва. Чакаше да й каже причината. И той не закъсня:
- Утре се събираме семейно в една таверна. Завършихме обекта и шефът реши да го отпразнуваме. Приключихме с цяла седмица по-рано. Собственикът е много доволен.
- Браво! Радвам се! И мен ли ще вземеш?- плахо попита тя.
- Не чу ли, бе, глупава жено- семейно ти казах!- пусна веднага грубия си тон.
- Извинявай, Ставре! Но нали все сам ходиш, помислих си...
- Недей да мислиш, а само да изпълняваш! Приготви си нещо по-свястно. Да не си като просурната домакиня!
- Добре Стравре, каквото кажеш! - смирено му отвърна Урания и взе да събира чиниите от масата. Изми ги и си легнаха.

/следва продължение/