автор: nellnokia

Миришеш на самотен мъж.
Това веднага забелязах.
Прииска ми се изведнъж
да ти го кажа... Но не казах.

Коняк и вино. Сто на сто
да се напием ще си струва.
А иначе не би могло...
Със самотата ти флиртувам.

Флиртува с мен и с теб мигът.
Духът на виното пленява.
А може би за сетен път
към любовта ни приближава.

Нима и вечната любов
не е пиянство най-накрая?
Реката с името Живот
умее да ни приласкае,

а после да ни завлече
в дълбокия си вир, където
между незнайни брегове
ще давим пътя към морето...

Приличаш на различен мъж.
След две-три чаши май успявам
да ти го кажа неведнъж...
Тъй трезва истината става.