автор: ivalex

Аз притежавам те
векуваща секвоя,
ала не ще да бъда твоя.
Защото можеш ли искрица да държиш
без с нея в миг да изгориш?

Аз притежавам те
векуваща секвоя,
ала не ще да бъда твоя.
Защото могат ли листата
да утешават на дъжда тъгата?

Ще кажеш,
че секвоя не гори,
че няма листи а бодли.
Ще кажеш, че съм твоя от преди
и нищо няма да ни раздели.

Не си ли спомняш
не съм от твоето небе,
пред цялата ти вечност съм дете.
В миг се раждам. И умирам в мига
на крехка вселена от взрива.

Отеквам, отшумявам, вая.
Валя, докосвам те и те желая.
Но, пожелаеш ли да ме държиш,
да притежаваш искрица укротена.
Оставам, но прашинка угасена.

Чехия