автор: jel

Изкуствената роза се похвали: - Аз винаги,винаги цъфтя.
И не повяхвам нивга даже и във ваза с годините все същата стоя.
И ме търсят по сергии и битаци. Продавам се и в магазини за цветя.
Купуват ме и възрастни и млади. Купуват ме дори деца.
А ти си уж от планината. Естествено си цвете -да.
Но хората те подминават -не грейват техните лица.
Тогаз отвърнало и цветето планинско: - Приятелко,
така е във света. Изкуственото бързо се продава
а истинското няма днес цена.
Но аз щасливо бях,че въздуха планински дишах.
Цъфтях на воля до минзухара -моя брат.
А ти незнаеш що е свободата!
И твоите листенца са от плат.
А моите,изсъхнали са,стари но в тях тече,тече живот.
И макар не се продавам на пазара
имам аз небесния имот.