На Нели - за невероятния характер!
* * *
В душата ми ще влизаш по чорапи,
събуй отвънка мръсните ботуши!
Подобно звяр мен мъката ме хапе,
ръмженето му в тъмнината слушам.
Да питам ли защо сега се връщаш?
За тебе вече съм оглозган кокал,
опустошена от вандали къща,
измъчен странник, крачещ без посока!
Какво пропуснал си от мен да вземеш?
Аз цялата докрай ти се раздадох?
Забравих! Имам! Имам още - време!!
Дарявам ти го, за да се настрадаш!...
Не си дошъл за прошка да ме молиш
след болки, тежки рани и обиди...
Че още мърдам, жива съм...Защо ли?
Дошъл си със очите си да видиш!...
Ще ме промушиш с острата си шпага...
За сигурност отново ще повториш...
Спокойно - мъртва съм, къде ще бягам?
Такава рана... кой ще я затвори?...