автор: traveling_musician

По магистралите главозамайващи
даже тъгата е праволинейна.
А нейде тук Гьоте гравирал е Фауст,
пък Вагнер - златóто на Рейн...

Полифонично свистят мерцедеси.
Чак пушекът бъка от гени,
които оловно и въгледвуокисно
се синтезират в нови легенди.

Отнякъде чувам пулса на Шилер
и по табелите виждам поезия.
Някак по немски, систематично
хаосът в мен се подрежда.

Сред хайлайфа съм малък с москвича.
Но търся и лоста, и чувството
за моя двигател, за да открия
че съм москвич и в изкуството.

Зимна Германия, напразно в душата ми
светят лицата на твоите музи.
Затова си нося стихосбирка на Башева,
и тамбура с домашна музика.