автор: vilvar

Бях наранявана, бях и замеряна,
белези имам, не си ги гримирам.
Бях изгоряла, бях и смразена,
ослепях от вътрешно взиране.
Сякаш беди в надпревара ме карат
да спра да се смея, обичам, живея.

Но какво, какво да ми пука,
разбирам само, че още съм тук...
Ей така, малко пепел, малко дъжд
и полепнала по дрехите кал
са само контури на брулено чучело,
а невидимото в мен ни гори, ни умира.