Защо ли мозъкът шега си прави,
а случва ми се неведнъж и дваж:
като че ли съм в "Шоуто на Слави"
във ролята на странен персонаж?
Познавате го - оня симпатяга -
с големите уши, бе...Станислав!
Дали защото с него вечер лягам,
по-точно с неговия готин лаф -
дебилът с бели като сняг чорапки,
израстнал детския си панталон,
дето редовно пита: "Де е батко?",
а пък коремът му е цял балон!
Възторгвам се насън: "Егаси кефа!..."
/На тебе ще разкрия и защо/.
Жената ме избутва към кенефа*
и продължително ме гледа зло.
Какво си мисли тя за мен, горката,
не - подозирам, а добре го знам!
Пък аз, невинният, сънувам лято,
че в този студ устискваме едвам!...
* - /гр.-тур./ - клозет.