автор: ivalex

Нощта бленува за прегръдка,
сънува своя нежен принц.
Пламтят страните от целувка,
шептят липите в морен звън.

Нощта тъгува по простора
олекват миглите от свян,
приветстват блудната изгора
с любовника в сълзи облян.

Нощта линее в светлината
с последни сили тя скърби,
а после губи се в тъгата
от прах и сънени очи.



11.02.1999
Вършец