автор: pastirka

Помогнете, госпожо Съдба!
Не за мен, за децата си страдам.
С къшей хляб и водица в торба
ще вървя. ( Вече даже не падам.)

През годините свикнах. Дори
днес я няма солта от сълзите.
Гълтах хапче от въздух. (Гори
всеки спомен.) Дано се смилите

над децата ми, лейди! За тях,
не за мен, а за тях ми е болката.
Преживях, преболях, оцелях
и разбрах вече: колкото толкова.

На мечтите не вързах крила.
Не показах урок по летене.
Дай им лодка и яки весла,
че животът не е до колене.

Нека никога повече те
хапче въздух при стрес да не пробват.
Като златна река да тече
на децата съдбата им. Моля те!

10.02.2012 г.