автор: vorastak

Интереси нямахме в семейството към котки,
даже будеха и отрицателни те нотки!
Дъщеря ми съжалила котенце умиращо
и от улично е вече котенце то жилищно.

Труд положихме огромен със ветеринарите,
помощ получавахме дори и от знахарите.
Конетцето оживя и влюбихме се в него,
виче го приехме като наше ново чедо!

Включихме го и на специалната диета.
Не е като хората, где хранят се с ментета,
с "протеинки" глад потискаме със мойта лейди,
котенцето храним с агнешко във соса "грейави"!

Храним го със сьомга, не обича риба тон,
дивеч, пиле, баницата на маслинен фон!
И умиращото коте днес е господар
и щастливи го приехме като Божи дар!

Потвърждава то - "роди ме, мамо, със късмет
и спокойно можеш да изхвърлиш ме на смет"!
Нощем разрешава да заспиваме чат-пат,
че показва, той какъв голям е акробат!

Нашите контакти изразяваме ги с думи,
той ни отговаря, пък със нокти и със зъби!
В къщи ако приютил си, братко, котарак,
нужно е да изработиш и прилагаш такт!