Пулсира сърцето, откакто се помни,
изтласква кръвта за храна на плътта,
та живи поддържа с надежди бездомни
и сее брожение в дън съвестта.
И някъде тайно в душата се вплитат:
омраза и жажда за свята любов.
Надигат се бури и всичко помитат,
и страстно дълбаят безмилостен ров.
А шеметно времето бяга без мяра -
назад не обръща се нито за миг.
Тъй бързо стареем без обич и вяра
и губим навеки човешкий си лик!