Няма нито гадже, нито пък виси в кенефа.
То и кенеф нямат, ами карат естествено – кой където и когато свари. Малка, голяма нужда – за него е все тая, стига да има с кой да поведе един адски сериозен разговор. Но повечето наоколо мислят само за ядене, ето и той край тях се подлъга да прекали на обяд и сега… Стомахът му праща навън не просто есемеси, цели разкази пише, хем от естествени, по-естествени. Я тук да приклекне, тъкмо до стената, като че ли по-насаме ще е…
Но група от двадесетина японци с фотоапарати наобикалят стъклената клетка на кралските пингвини и сочат, и снимат, и пак сочат. А зорлията повдига късата си опашка въпреки навалицата и в този миг в главата му се ражда сентенцията: „Ако един кенеф е твърде тесен за двама, няма начин как да стане по-широк за двадесет”.