автор: QuiSho

Двете купи сено насред полето са само маскирани, но добри чудовища – убеден е Колето. По-голямата купа е таткото, а по-малката – майката.
Старецът се смее на въображението на внука си, забива вилата в едната и престорено изохква, а Колето мигом се разплаква. Докато баба му го утешава, той й разказва как купите сено са съвсем истински и даже се гушкат нощем, защото на майката й е студено. Бабата бърше скрито сълзата си, но момчето вече търчи към котката в двора, която скоро ще има котенца. След няколко месеца Колето открива в задната им градина чисто ново плашило от слама, което вече държи главата си изправена и стряска птиците с разперените си ръце. Изправен пред чудото, дядото се почесва по тила, бабата се кръсти, а Колето е щастлив, че ще си играе с детето на чудовищата.

И без това ланшните котенца отдавна бяха пораснали и се бяха попилели нанякъде.