автор: estela41

Заприличах на селска сергия -
отрупана с плод - до кантара...
Тези ябълки! м-м-м: колко обли са;
сочни, зрели - със поглед отхапваш си...

А пък гроздето - черно и пламенно -
ех, мъниста в гердана на циганка!
Виж зърната му - в трепет възбудени -
чакат устни с копнеж да ги близнат...

И маслини - в зехтина на влагата;
и смокини - за грях залудували:
цели кошници - райска градина!
Да заровиш ръце - край на мъжката суша...

...Ала ти отминаваш - в бизмълвие-
таз сергия под зноя на лятото;
може би липсва точно магията
на плода от съня на душата ти...