автор: elsion

Ти спиш, приятелю,
в хватката на живота
на сън и наяве,
и денем,
и нощем
и сутрин рано си все така вкопчен
и вечер си хванат

и колко
още?

Ти спиш във своята сива омая
а аз те поглеждам
поглеждам тайно

от своя прозорец
с увяхнали рози
с посърнали рамки,

трънлива и боса...

и аз те поглеждам
и тихо отпивам
съня ти,
от него извличам живота,

за който мечтаех
за който
мечтая
за който
не смея
да си
призная

извличам живота
- сива мембрана,
и тайно от нея си правя космос,
във който те няма
във който ни няма

извличам живота
и плача от болка.

И сутрин и вечер
и денем и нощем
на сън и наяве
и
колко
още?...