автор: palata11

Пролог
От незапомнени времена, една огромна страна, била разделена на десет равни части между десет клана. Всеки клан се управлявал от тримата най-силни воини на съответния клан, като всеки от тях носил титлата „Върховен” .
Клановете водили война в продължение на хилядолетия. Преди петстотин години върховните воини на всички кланове се събрали и след дълги спорове, решили вместо да воюват, да създадат турнир, в който уменията на млади войни да покажат с изпитания и битки помежду си кои са трите най-силни клана. Трите най-силни групи си спечелват място сред върховните и дори получават право да се намесват в техните решения.

Първа глава

Във второто по големина село на клана на Феникса третият върховен воин- Кела се бе запътила към Призрачната гора-място,обгърнато в мъгли, където и дори най-опитните воини можеха да се изгубят, и да намерят смъртта си, за да си почине след тежката тренировъчна битка със Сиел- първия върховен воин на клана. Тя се бе насочила към Езерото на душите, за да излекува тежките рани които бе получила и да си почине в лечебната вода.
След дълъг престой във водата, Кела чу плач. Притеснена, че някой може би й е подготвил засада, за да я отстрани, тя се преоблече и реши предпазливо да огледа района. След кратко обикаляне тя откри виновника за шума- бебе, оставено в кошница. Тя внимателно взе детето и провери дали то е добре. Бебето беше в отлично състояние и Кела го върна обратно в кошницата и тръгна към селото. Нейните мисли бяха насочени само към детето в кошницата- дали е добре, дали не е гладно, как ще прекара нощта.
Така тя се върна в селото.Измъчвана и изтормозена от мислите за детето в гората, тя потърси за помощ Сиел, който също бе изморен след битката. Запъхтяна и изтощена от тичане,тя
го обезпокои.
- Сиел?
- Какво има,Кела? - попита той.
- Искам да поговорим.
- Какво те тревожи? – озадачено й зададе въпрос Сиел.
- След тренировката отидох в Призрачната гора, за да си почина в Езерото на душите и да излекувам раните си, но нещо ме притесни и реших да огледам района, когато видях близо до един храст кошница с малко дете в нея. Помислих си дали да го взема, но го оставих, за да не се притесняват родителите му. По пътя към селото мислите ми бяха обзети от това дете и не ми даваха спокойствие. Ами ако е гладно, или нещо го е ранило, или пък ако му има нещо?
Затова се чудя дали да не се върна и да го донеса тук. Моля те дай ми съвет какво да направя.
Сиел се замисли за миг и каза:
- Изчакай два дни и ако детето е там, го вземи.
Кела благодари на Сиел за съвета и се прибра вкъщи, за да си почине след дългия и изтощителен ден.
Втора глава

На другия ден Кела с нетърпение се запъти към Езерото на душите, за да провери дали детето е все още там. След кратко обикаляне тя го намери на същото място и го пое на ръце, но този път тя забеляза странни символи по ръцете му.
- Какви ли са тези символи? – зачуди се тя.
Изведнъж от нищото изскочиха седем призрачни вълци – тези същества бяха известни със своята кръвожадност и глад за души - я изненадаха в гръб и я събориха на земята и не й даваха възможност да се отбранява. Атаката на вълците ставаше все по настървена с всяка изминала секунда. Кела бе принудена да използва забранена атака, която самата тя беше създала преди доста години. Тя призова седем Адски остриета, които се въртяха с бясна скорост около нея. На мига всичко приключи.
Вълците бяха посечени. След това преживяване Кела бе изтощена от употребата на забранената атака и заспа почти мигновено. По това време Сиел бе в тренировъчната зала и след дълги упражнения му доскуча. Тогава си спомни за вчерашната тренировка с Кела и му се прииска да я повтори. Той се зачуди къде ли е тя в момента. Изгарящ от нетърпение да започне нова битка, върховният воин се запъти към дома на Кела, за да я предизвика на двубой. Той отлично знаеше, че тя не познава думата отказ, затова ускори още повече темпото. Не след дълго Сиел достигна целта си – домът на Кела. Той възпитано почука на вратата, но никой не отвори. Почука отново, но и този път не получи никакъв отговор. Сиел си помисли, че Кела се крие от него и реши да извика с все сила:
- Кела, знам, че си вътре, излез, страхливке – каза той с шеговит тон. Отново цареше гробна тишина. Хората, минаващи покрай него, го гледаха и се усмихваха скрито.
Сиел също се засмя, но отвътре го глождеше лошо предчувствие, че на Кела може да й се е случило нещо. След кратко обмисляне на вероятности Сиел си спомни разговора с Кела и незабавно потегли към Призрачната гора, за да провери дали тя е там. Когато стигна до Езерото на душите и видя, че там няма никой, реши да обиколи района за следи. Не след дълго, той видя следи от кръв. По кървавите следи Сиел откри Кела, която бе заспала на земята, а до нея се намираше детето. Той ги взе и ги заведе в селото при лекаря, за да провери състоянието им.
На другия ден Кела се събуди и видя Сиел да се разхожда с детето в ръце.
- Къде съм? – попита Кела.
- В селото – отвърна Сиел.
- Детето добре ли е?
- Да, в отлично състояние е, лекарят го прегледа и каза, че е здраво като бик. А ти как си? – попита той.
- Леко уморена, но съм добре.
- Използвала си забранена атака, нали?
- Нямах избор, Сиел.
- Какво се случи?
- Бях се върнала, за да проверя как е детето, но този път, видях по ръцете му някакви странни символи. В момента, който го взех, почувствах силен удар в гърба, паднах и изпуснах детето. Обърнах се да видя какво става – глутница Призрачни вълци ме бе обградила. Опитах се да ги отблъсна, но те не ми даваха шанс да се отбранявам. Погледнах и видях, че един от вълците се бе насочил към детето и се притесних, че може да го ухапят или дори по - лошо. Нямах избор, освен да използвам седемте адски остриета.
- Знаеш, че я забраних още преди десет години. Когато я използваш, не можеш да контролираш остриетата и това те изтощава. Така ставаш уязвима за атаки и неспособна за защита.
- Съжалявам Сиел.
- Няма значение, важното е, че си добре.
Сиел се доближи до Кела и й подаде детето.
- Разбрахте ли какви са тези символи?- попита тя.
- Не, но потърсих озариец.
- Кога ще дойде?
- До няколко дни ще е тук.
- Къде е лекарят?
- Защо? Зле ли ти е?
- Не, но искам да знам кога мога да се прибера вкъщи.
- Типично за теб, Кела. Докторът каза, че са действали бързо и не са те ранили сериозно, така че до утре ще те изпишат.
- И, Сиел, искам да ти благодаря за всичко.
- Няма за какво. Знаеш колко много те ценя, но сега ще те оставя да си починеш.
- Може ли тази вечер детето да остане при мен?
- Разбира се. Лека нощ, Кела.
- Лека нощ, Сиел.
На следващия ден Сиел посрещна озариеца пред входа на селото и го заведе до лечебницата, където бяха Кела и детето.
Щом пристигнаха там, озариецът веднага пожела да види детето със символите. То и Кела още спяха, но Кин ги събуди.
- Какво има, Сиел?
- Озариецът пристигна.
- Добре, но къде е той?
- Тук е. Повикайте го - заповяда Сиел.
- Това ли е детето, за което говорихте?- попита озариецът.
- Да – отговори Кела.
- Нека погледна символите- каза той и взе детето и започна да оглежда ръцете му.
След неколкоминутно оглеждане озариецът се обади: - Не съм сигурен. Досега не бях виждал подобни символи.
- Знаете ли какво означават- попита Сиел.
- Не, но странното е, че не са правени от човешка ръка - отговори озариецът