автор: bebvragalowski

Три недели как седеше
патицата без водица,
но за нейна радост щеше
да излюпи куп дечица.

Изведнъж под нея нещо
мръдна и яйце се спука
и в гнезденцето, горещо,
пате пъстро записука.

После второ, трето, ето -
и четвъртото се сгуши
в свойте братчета, където,
гладно човчица промуши.

Но едно яйце остана
непокътнато в шумака;
сякаш чакаше покана,
за да изпълзи юнака.

И тогава мама Патка
мъничко се начумери,
но с една въздишка кратка
каза "То ще ни намери".

С горда патешка походка
вече беше крайно време-
с малките си на разходка
към реката да поеме.

А в гнездото опустяло
нероденото хлапаче
със гласче изнемощяло -
взе забравено да плаче.

Чу го червейче игриво
с чук и каска на миньор,
и макар да бе страхливо;
за което няма спор,

смело дълъг врат протегна
и размахал сръчно чука-
чукна леко, пак посегна
и черупката се спука.

Нещо жълтичко размаха
в миг крилцата си широко...
После кихна от уплаха
малко пате синеоко.

Там приятелски го гушна
червейчето Добродушко
и усмихнато прошушна:
"Ще се казваш ти Жълтушко.

А сега иди при мама -
да те види и прегърне
и със радост най-голяма,
всички в къщи да ви върне".