автор: starozagorez

Едно есенно име Мария
спи под купчина мъртви листа.
Павел Матев

Отиде си бързо - не поиска даже да ни потревожиш.
Мълниеносно.С душа изцедена от грижи по татко.
Не успя да предупредиш дори Господа Бога...
Падна.Лежа.Не викна.Със болки...но кратко.

Сега снагата ти малка лежи без болки в ковчега.
Първи кокичета тайно надничат в очите склопени.
От некролога си татко дълго,смирено те гледа.
На мен ми се чува:"Миче,по-скоро идвай при мене".

Машинката "Сингер" тъгува,че няма вече да шие.
Дъщеря ми ти я поиска за спомен.Боготвори я.
Духът ти още девет дни ще се лута над куп вехтории.
На мен ми се чува:"Миме,внучко моя,вземи я..."

Съседката сръчно събира потушените свещи в чиния.
И плаче:"Баници кой ще ни пече.Осиротях без комшии".
Мъжът й поставя в ковчега китка здравец и курабии...
На мен ми се чува:"Миче,хапни си,за Бог да прости,е".

Поломник бях през декември.Поклоних се пред Гроба на Бога.
Покръстиха ме в река Йордан отново.Във бяла роба.
И за тебе взех.Някой ме посъветва:"Освети я!".
На мен ми се чува:"Петьо,облечи й я,облечи я!"

Снежният вятър иска да легне при теб,да се стопли.
Майко,вече ни водиш...Въздишки,плач и човешки вопли.
Скоро,като пух снежен,Земята навечно ще те покрие.
На мен ми се чува:"При светиите приеми я...Аве,Мария!"

06.02.1996 г.
470 Ст.Загора