автор: yova

отглеждам тишини
когато неудобството
се крие в обувките ми

и най-често е зимно

тогава забравям шума на тревите
стъпвам накриво
препъвам се в някой изоставен праг
и се откривам сред мислите си

упорита съм
но не ми сеговори
едносрични са думите
и сякаш ме наказват

че съм се хванала за конеца на хвърчилото
и забавям полета му

равни са посоките
докато ги избирам
и чакам белия вятър
да влезе в комина

и да запуши лулата на раждането

пречи ми дъжда
да прогледна отвъд хоризонта
и да открия някой
който да изхвърли старите ми обувки